Новини

  • Проблемът с посевните врани в Градската градина изисква комплексен подход

    Публикувана 07.12.2018

    1Обществена дискусия относно проблемите, предизвикани от популацията посевни врани, обитаваща Градската градина се проведе днес в сесийната зала на община Шумен. Домакин на събитието бе общественият посредник Иван Капралов, а участие в дебата взеха кметът на общината Любомир Христов, общински съветници, представители на институции и на местните власти, заинтересовани граждани. Общественият посредник Иван Капралов откри дебата с уверението, че въпросът не е непознат за аудиторията, а проблемът се поставя периодично в продължение на повече от петнадесет години. Местният омбудсман организира дискусията в отговор на граждански активисти, които през лятото повдигат темата за гаргите в Градската градина в лични срещи с кмета на Община Шумен, общински съветници от комисията по „Екология“ и с обществения посредник.

    През август общественият посредник изпрати писма до: Регионалната инспекция по околната среда и водите в Шумен, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Българското дружество за защита на птиците и катедра „Растителна защита, ботаника и зоология“ към ШУ „Епископ Константин Преславски“. Те представляват покана за експертно становище относно ситуацията и за отговор на основните въпроси: „Ползва ли се популацията от посевни врани от специална защита според българското законодателство?“ и „Възможни ли са мероприятия за контролираната промяна на местообитанието на тези птици и дали са прилагани подобни някъде в страната?“. През септември в офиса на обществения посредник пристигнаха становищата на всички експерти, помолени да се произнесат. Събраната информация разкрива сериозна и многопластова ситуация, която изисква прилагане на комплекс от мерки, които изискват финансов и времеви ресурс. Най-сериозен остава въпросът, свързан с промяната на ситуацията след тяхното прилагане. На практика няма гаранции кое ново местообитание биха избрали птиците след тяхното прогонване от Градската градина. Това е и една от основните причини общественият посредник да инициира днешното обществено обсъждане.

    20181207_131745Иван Вичев, представител на гражданските активисти, вижда решение на проблема в прилагането на технологичен подход – използване на дрон, звукови устройства, лазерни устройства и пр. Той е разговарял с високотехнологична компания, специализирана в прогонването на птици. Кметът на общината Любомир Христов пое ангажимент да осъществи контакт с фирмата, ситуирана в София, както и да покани нейни представители в Шумен за презентация на дейността. Кметът изрази готовност и за вариант заедно със служители на общинската администрация, както и с представители на всички заинтересовани страни да посетят на място технологичния център.

    2Според д-р Виктор Василев, преподавател в катедра „Растителна защита, ботаника и зоология“ в ШУ „Епископ Константин Преславски“, през последните 30 години в относително компактна колония в парка гнездят посевни врани, към които постепенно са се присъединили и гарги. В периода 1996-2012 г. гнездящите двойки нарастват всяка година с 20 до 30 двойки и в момента са около 800 двойки. През последните години колонията не се увеличава, но отделни групи се преместват в съседни територии – високите дървета в кв. „Тракия“, чинарите по бул. „Мадара“ и дърветата в посока на центъра на града. Между 200 и 400 двойки пък предпочитат високите жилищни или административни сгради в близост до Градската градина. През зимните месеци /декември, януари и февруари/ броят на птиците, избиращи парка, се увеличава между 5 000 до 12 000. Те са 80% посевни врани и 20% гарги. Подобен процес на урбанизиране /увеличаване на гнездящите птици в градовете/ протича в цяла Европа. За пример са представени Полша, Русия, Украйна, Унгария и други страни.

    Орнитологът подчерта и полезността на посевните врани, изразена в гнезденето на други видове птици в местообитанието им, както и опасността да се разпространят зарази от вредители, които при евентуално прогонване на враните, неминуемо през зимния период ще заемат местата им за хранене на сметището. По думите му най-оптималният подход за справяне със ситуацията е да се проучат добрите практики и опитът в решаването на проблема на страни като Холандия, Франция, Англия, Русия и Полша, където колониите от този вид птици са много по-мащабни.

    Деян Спасов, експерт към Регионалната инспекция по околната среда и водите в Шумен, обясни, че в месеците април, май и юни, когато е периодът на размножаване на птиците, не е допустимо да се предприемат мерки за тяхното прогонване. Изключителни случаи се допускат само след разрешение от директора на Изпълнителната агенция по горите. В становището на РИОСВ е разяснено още, че посевните врани и чавките попадат в Приложение № 1 на Закона за лова и опазването на дивеча. Съгласно чл.41, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие под режим на опазване и регулирано ползване от природата се поставят видове диви животни и растения, посочени в Приложение № 4, където попадат и посевните врани, и чавките.

    Общественият посредник Иван Капралов съобщи и за любопитно предложение, част от становището на от Българското дружество за защита на птиците. От организацията предлагат „дефектът“ да се превърне в „ефект“ – гнездовата колония в парка да се обозначи с информационна табела с илюстрации и да се превърне в атракция за гражданите и гостите на Шумен. Отбелязва се, че подобни опити за преместване на местообитанията на посевните врани са правени в Хасково и Пловдив, но резултатите са окачествени като „неустойчиви“. Подчертана е и съществуващата в закона защита на този вид птици. Посочва се необходимост от разрешение от страна МОСВ, но предвид факта, че видът е сравнително рядък като гнездящ в България, се излага предположението, че МОСВ няма да е склонно да разреши някакви интервенции.

    Според полученото становище от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, подписано от доц. д-р Анна Ганева, не е известен систематизиран опит по отношение на решаването на проблемите, създавани от врановите птици. Съществуват редица опити за решаването им на местно ниво, но с променлива успеваемост. Най-общо се ползват комбинации от методи за прогонване на птиците чрез тяхното обезпокояване и дразнене: пиротехнически средства, излъчване на звукови сигнали, лазери с малка мощност, химически репеленти, макети на пострадали врани по дърветата и на последно място – облитане на местообитанието от ловни соколи.

    3

    Директорът на ОП „Паркове и обредна дейност“ Златин Кайряков разясни какъв е опитът на общината в прогонването на посевните врани. Той припомни, че за решаване на проблема през 2013 г. са поставени електронни звукови устройства. След втората седмица от поставянето им обаче птиците привикнали със звука и мярката се оказала неефективна. През 2014 г. с доклад, разгледан от Общинския съвет, е постъпило по-екзотично предложение за справяне със ситуацията – да се закупят четири броя соколи от вида „Мишелов на Харис“, чието предназначение е да смущават и прогонват враните. Сериозната финансова инвестиция и ресурсът, необходим за обучение на служители и отглеждане на птиците, е причината общината да не предприеме действия по прилагане на метода.

    Офис на Обществения посредник на Община Шумен