Становища

  • СТАНОВИЩЕ относно законосъобразността на изискванията за прилично облекло в Община Шумен

    Публикувана 21.07.2016

    Уважаеми г-н Димов,

    по повод постъпила при Обществения посредник в Община Шумен Ваша жалба с Рег. индекс 96-ОО-421 от 20.07.2016 г. относно законосъобразността и целесъобразността на Заповед № РД-25-1467 от 19.07.2016 г. на Кмет на Община Шумен от наша страна бе образувана проверка.

    В жалбата се оспорват въведените правила за пропускателния режим в сградата на Община Шумен, отнасящи се до понятието „неприлично облекло“. Според жалбоподателя е налице имуществена дискриминация на гражданите според облеклото и неправомерен отказ на правото на достъп до административно обслужване на „бедни и зле облечени хора“.  Жалбоподателят застъпва тезата, че въведените нови правила противоречат на „всички демократични свободи“ и връщат „обществото ни във времената на комунистическия тоталитаризъм, който също си позволяваше да структурира модата, облеклото и порядките на гражданите с оглед визията на властта“.

    Воден от предмета на жалбата и собственото си разбиране, че всички утежнения в правилата на достъп водят до затруднения на правото на получаване на публични услуги, Общественият посредник се фокусира в обследването на законосъобразносттаи правилността на  Заповед № РД-25-1467 от 19.07.2016 г. на Кмет на Община Шумен. Независимо, че жалбоподателят допуска очевидната фактическа грешка да иска отмяната на Правилник за пропускателния режим в административната сграда на Областна администрация Шумен, бул. „Славянски“ № 30.

    От гледна точка на законосъобразността на оспорваната Заповед № РД-25-1467 от 19.07.2016 г. на Кмет на Община Шумен. Проверката недвусмислено показва, че тя е издадена на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.23 от Правилник за пропускателния режим на Община Шумен, утвърден от Кмета на Община Шумен на 20.04.2016 г. Оспорваната заповед цели дефиниране на понятието „неприлично облекло“, използвано в текста на Правилника. Според нея, за такова ще се счита – „без дрехи, със силно замърсени дрехи, шорти, къси спортни гащета, много къси поли, по потници или джапанки“, допустими са панталони с дължина до коляното.  В този смисъл от процедурна гледна точка недвусмислено се доказва, че е налице издаване на административен акт от компетентен по закон административен орган и на валидно правно основание.

    Преценката на законосъобразността на оспорваната заповед по същество е значително по-комплицирана с оглед на обстоятелството, че тук последната дума има компетентният български съд. В хода на тази проверка, Общественият посредник положи усилия да се запознае с натрупаната съдебна практика. На първо място трябва да отбележим, че въпреки все по-често налагащата се административна практика за въвеждане на ограничения на достъп до административни сгради и институции на граждани с „неприлично облекло“ не се наблюдават голям брой съдебни дела, оспорващи тази практика. Проверката ни не среща и подобни случаи да са разглеждани от Комисията за защита от дискриминация. Въпреки това, считаме за показателно Решение на Варненския административен съд от 2009 г. по административно дело № 2601 по описа за 2008 г. с аналогичен иск. В мотивите на решението, Административния съд анализира допълнителните изисквания за „прилично облекло“:

    „Законосъобразно и в съответствие с добрите нрави е възприетото правило за допускане на граждани в сградата с приличен външен вид, описания външен вид е в съответствие с обществените представи за приличие в облеклото. В тази връзка, в хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя беше назначена съдебна експертиза. В заключението си вещото лице даде дефиниция на понятията – „панталон”, „къс панталон”, „пола”, „къса пола”, „много къса пола”, „потник”, „джапанка”. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, което е обосновано и компетентно /вещото лице е дипломиран инженер по специалността „Техника и технология на текстила и облеклото“/. В заключението си и в разпита му в хода на съдебното заседание, вещото лице потвърди, че в една административна сграда не следва да се разрешава влизането с къси панталони /започващи над 7 см. от пода/ и с къси поли /по-къси от два пръста над колянната капачка/. При това положение съдът намира, че обжалваната заповед въвеждаща правила за пропускателния режим в сградата на съдебната палата съответства както на морала, така и на технологичните изисквания за изработка на облеклото, поради което е законосъобразна. Съответствието с добрите нрави е съответствие със закона, в какъвто смисъл е и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради което атакуваната разпоредба е законосъобразна.“

    В същото решение, Административният съд окачествява като неоснователни и възраженията за предпоставки за дискриминация. Според съда, правилата се отнасят за външни лица, влизащи в сградата, а правилата за работещите в сградите служители и магистрати се определят с друг правилник. Проверката на Обществения посредник на Община Шумен установи, че подобни изисквания за облеклото на служителите в Община Шумен съществуват в Правилника за вътрешния ред на Общинска администрация. Съдържащата се там разпоредба е дори по-разширена от изискванията за посетителите в сградата на общината според въпросната заповед. Всичко това изключва твърденията за дискриминация, дотолкова доколкото служителите и посетители на сградата са поставени при равни условия.

    От гледна точка на целесъобразността и правилността на оспорваната Заповед № РД-25-1467 от 19.07.2016 г. на Кмет на Община Шумен. В хода на проверката установих, че става дума за разпространяваща се през последните години административна практика. Изискванията за „прилично облекло“ се въвеждат в различни органи на Съдебната власт, поделения на МВР, в повечето български училища и български общини. На официалната страница на Върховния административен съд са публикувани „Правила за поведение в съда и съдебната зала“, сред които е записано: „Израз на неуважение е влизането в съдебната палата с неприлично облекло, в нетрезво състояние и демонстриране на агресивно или скандално поведение“. Обръщам внимание върху всичко това, за да подчертая, че когато преценяваме целесъобразността и правилността на разширяващата се тенденция за въвеждането на подобни изисквания очевидно трябва да отбележим наличието на друг дълбок проблем в българското общество. Той очевидно е свързан с неуважение към правилата и институциите и нарушения баланс между осъзнаването на признатите от Конституцията на Република България права и изискуеми задължения.

    От друга страна, намирам за преувеличени и неоснователни твърденията в подадената жалба, че въведените правила за достъп създават предпоставки за отказ от административно обслужване на „бедни и зле облечени хора“.  Подчертавам, че човек може да бъде „неприлично облечен“ /по смисъла на оспорваната заповед/ дори с много скъпи „джапанки“ и „потник“. Колкото до тезата, че въведените правила за достъп противоречат на „всички демократични свободи“ и връщат „обществото ни във времената на комунистическия тоталитаризъм,  който също си позволяваше да структурира модата, облеклото и порядките на гражданите с оглед визията на властта“. Считам, че става дума за едно свободно изразено мнение, което е част от постигнатите от обществото ни „демократични свободи“. Като такова, то заслужава внимание и ако се споделя от мнозина би следвало да доведе до един същностен дебат в плуралистичното ни общество. В този си вид обаче, изразеното в жалбата мнение няма необходимите реквизити, за да доведе до отмяна на оспорваната Заповед № РД-25-1467 от 19.07.2016 г. на Кмет на Община Шумен.

    В заключение ще си позволя да изразя и вътрешното си убеждение. Извън юридическия спор и регулацията на обществените отношения по повод вида и начина на влизането в административни сгради и контакта с институциите. Считам, че в основни линии става дума за личностно и обществено възпитание. Законите често се опират на „морала“ и „добрите нрави“. В противен случай рискуваме да регулираме обществените отношения без да държим сметка за тяхното действително състояние. Въпрос на възпитание е да посетим личния си зъболекар след като сме предприели елементарни усилия за личната си хигиена. Въпрос на възпитание е и основателната ни претенция да ползваме услугата „таксиметров транспорт“ от лице, положило усилия за личната си хигиена и приличен външен вид. Очевидно е, че ако продължаваме да отстъпваме от всичко това ще нараства желанието на оправомощените административни органи да въвеждат елементарен ред със заповеди, правилници и закони.

    Поради всичко това и на основание чл.17 от Правилника за организацията и дейността на Обществения посредник на територията на Община Шумен

    ПРЕПОРЪЧВАМ:

    1. Намирам подадената до Обществения посредник на Община Шумен жалба с Рег. индекс 96-ОО- 421 от 20.07.2016 г. за неоснователна и подчертавам правото на жалбоподателя в случай, че не е съгласен с направените констатации да потърси правата си в Административен съд гр. Шумен.
    1. Воден от разбирането си, че всички утежнения в правилата на достъп водят до затруднения на правото на получаване на публични услуги препоръчвам на Кмета на Община Шумен и Директорът на ОП „СОД“ да проведат необходимия инструктаж на служителите по изпълнението на Заповед № РД-25-1467 от 19.07.2016 г. на Кмет на Община Шумен. Подчертавам, че дефинирането на понятието „неприлично облекло“ в заповедта не допуска разширително тълкуване на критерии като „силно замърсени дрехи“ или „много къси поли“.

     

    ДАТА: 21.07.2016 г.              Обществен посредник – Иван Капралов